Сърната е относително малка по размери в сравнение с други представители на семейство Плътнороги. Дължина на тялото от 95 до 135 см, ширина в предните крайници 65 – 75 см, височина в холката 65 – 75 см и общо тегло между 15 и 30 кг, понякога до 35 кг. Опашката е къса (2 – 3 см) и труднозабележима или липсва.
Тялото му достига дължина около 140 см и височина до 90 см. Нормалното тегло на мъжките елени е 80 – 90 кг, но може да достигне и до над 200. Женските са по-леки – около 40 килограма. Рогата на елена са разширени накрая във вид на лопати, като от задната им страна излизат по 7 – 9 израстъка.
Благородният еленът е мощно и красиво горско животно. През лятото козината е червенокафява, а през зимата сивокафява. Коремът и задницата около опашката /20-25см/ е мръснобяла до кремава и образува т. нар. „огледало”. Височината при холката /височина на тялото при предните крака/ достига 1,20 до 1,50 м., теглото при мъжките достига до 350 кг, а при кошутите до 150 кг.
Вълците са високи около 66 – 80 cm при рамото, а теглото им е около 25 – 80 kg[4], като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Средното тегло за мъжките е 55 кг, а за женските 45 кг. Дължината на тялото е 1,0 – 1,5 m, от които 30 – 50 cm е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане – те имат сравнително тесни гърди и силни мускули на гърба и краката.
Има късо и масивно тяло, предната част е по-силно развита от задната. Главата е голяма и масивна. Муцуната и е силно източена напред във формата на зурла, очите са малки, с добре развити уши. Кучешките зъби (т. нар. глиги или бивни) у мъжкия (глиган) са силно развити и излизат извън устата, представлявайки добро средство за защита. Страничните втори и пети пръст са добре развити.
Муфлонът (Ovis orientalis) е вид бозайник от семейство кухороги (Bovidae), предшественик на домашната овца (Ovis aries)Европейският муфлон е сравнително дребен: дължина на тялото до около 120 cm, височина при плешката до около 80 cm и тегло до 35 – 55 kg, като женските са значително по-дребни.
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги, типичен представител на подсемейство Кози. Среща се на височина между 2000 и 4600 m в европейските Алпи.
Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) с дълга гъста кафява козина. Следва да се отбележи, че в Тибет „як“ се наричат само мъжките животни, а женските са дри.
Имат предимно тъмен цвят (рядко светъл), средни по размер на тялото с тъмни нокти. Сибирските представители са по-едри от останалите. Европейските мечки са предимно горски обитатели.Кафявите мечки често не са с напълно кафява космена покривка.
Зубърът изчезва масово от Западна Европа до края на 11 век с изключение на Ардените, където те оцеляват до 14 век. Последният зубър в Молдова е убит през 1762 г., а през 1790 г. – в Трансилвания.
Дивата коза (Rupicapra rupicapra) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство Кухорогови (Bovidae), намиращ се в отделен род Диви кози (Rupicapra). Козината ѝ през лятото е къса и гладка, а на цвят е светлокафява или червеникаво-кафява. През зимата тя става шоколадово-кафява, а космите по гърба нарастват до 10 – 20 cm.
